С
едно от измененията на Кодекса на труда, се промени статута на договора за
извършване на работа до пет работни дни.
Това е основен договор и един работник може да има няколко такива, до
момента в който не се запълни 8-часовия работен ден. Работното време може да е
различно. Това зависи от това какви нужди от работна ръка има конкретния
работодател. С новата разпоредба, този договор вече се сключва, не за 5 дни в
месеца, а за даден брой дни. Благодарение на настоящето изменение вече,
служителите назначени по член 114, имат
право на отпуск и стаж, пропорционално на отработеното време. Друг е въпроса,
че служители назначени по такъв договор, с например заетост 2 часа на ден, ще
имат промяна в класа за прослужено време, веднъж на 4 години. При отпуска
положението е малко по-обнадеждаващо – за една календарна година ще имат право
на 3 дни. За съжаление, в новата разпоредба не влиза задължение за осигуряване
във фонд ”Общо заболяване и майчинство”, което означава, че такива работници
нямат право да ползват болнични или обезщетения от НОИ.
Ако трудовият договор за извършване на работа
в определен брой дни от месеца е единствен, трудовият стаж се удостоверява в
трудовата книжка на лицето, след като договора се прекрати. В противен случай
се издава удостоверение за пенсиониране /УП 3/.
Възниква
въпросът, дали работник назначен по член 114 има право на обезщетение за
неизползван отпуск, след като договорът бъде прекратен и каква сума ще получи,
в зависимост от това, на колко часа е назначен.
Ще
ви дам пример за служител по член 114, на който е начислено обезщетение по член
224 от КТ /за неизползван отпуск/. Както и алгоритъма на изчисление на средно
дневно брутно възнаграждение.
1. При пълен месец, когато служителят няма база
за отпуск.
Разделяме брутната заплата за текущия месец
на средно месечния брой работни дни за съответната календарна година / НСОРЗ,
Чл. 18, ал.1, изречение второ/
2. При пълен месец, когато служителят има база за отпуск.
Разделяме
брутната заплата за месеца, в който има най-малко 10 отработени дни на броя
отработените дни през този месец / НСОРЗ, Чл. 18, ал.1, изречение първо/
3.
При непълен месец 5 дни * 8 часа, заплата 75 лв. Служителят няма база за отпуск,
защото в предходен месец няма десет отработени дни. Изчисляваме средно дневното
брутно възнаграждение на основание чл. 19, ал.1 и ал.2 от НСОРЗ, т.е. разделяме
минималната работна заплата на броя на работните дни по национален календар.
Това се налага, защото средно дневната ставка от основната заплата е по-малка
от средно дневната ставка от минималната заплата.
4.
При месец 21*2 часа, прилагаме чл.18 от НСОРЗ.
Нормативи
в подкрепа на горните тълкувания.
Пример
1: При непълен месец 5 дни *8 часа, заплата 75 лв.
Според член 9, алинея 2 от НТКТС/НАРЕДБА ЗА ТРУДОВАТА КНИЖКА И ТРУДОВИЯ СТАЖ/, за
да е зачетен един ден за трудов стаж, работниците трябва да имат изработени най-малко
една втора от максималната продължителност на работното време, установена с
Кодекса на труда, която е 8 часа. Това означава, че при 8 законни часа, трябва
да сте работили поне 4.
Според член 19, алинея 2 от НСОРЗ/НАРЕДБА ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА
РАБОТНАТА ЗАПЛАТА/ средно дневното брутно възнаграждение, което се взима за
база за отпуска при пълен работен ден, не бива да бъде по-малко от средното бруто на
база минимална заплата за страната.
Пример
2: При месец 21*2 часа, заплата 75 лв.
Според член 9, алинея 3 от НТКТС/НАРЕДБА ЗА ТРУДОВАТА КНИЖКА И ТРУДОВИЯ СТАЖ/.
Когато имаме подневно сумиране на работното време, месецът е пълен, ако са
изработени всички работни дни за месеца.
В
случая нямаме пълен месец. И в предходния месец, нямаме 10 отработени дни,
тогава прилагаме член 177, алинея 2 от КТ. Когато служителят няма база за
отпуск, която се определя, въз основа на това, дали в предходния месец има поне
10 отработени дни, то средно дневното бруто се намира, като основната заплата и
всички постоянни плащания за периода се разделят на средно месечния брой
работни дни.