Договор за обучение
Ключов фактор в мотивацията на служителите и
запазването възможността да продължат да растат и да се развиват е повишаване
на уменията за работа и кариера.
Работодателят
трябва да организира ниво на обучение, което да се определя от изискванията на производството,
научни, технически, културни и социални отношения. Образованието се разделя на
общо и професионално. Обучението трябва да се извършва непрекъснато.
Но все пак вие като
работодател трябва да знаете какви са вашите права и как да не загубите
вложенията си, ако служителят напусне.
Преди да започнете
някакво обучение, трябва да сте наясно какво ще бъде то. Може да инвестирате в
допълнителна квалификация, която е тясно свързана с процеса на работа или
образованието на даден служител.
Можете да
ползвате договорите, упоменати в Кодекса
на труда. Те са три вида:
- Договор за придобиване на квалификация/
чл.229 от КТ/
Този договор се използва в случаите, когато служителя е постъпил или
ще постъпи в учебно заведение, с цел придобиване на квалификация. Работодателят
се задължава да осигури на учещия служител издръжка по време на следването,
както и работа свързана с направената квалификация. А работника трябва да
завърши квалификацията си в срок и да работи за настоящия си работодател за
такъв период, какъвто е указан в договора.
- Договори за ученичество/чл.230, чл.231, чл.232,
чл.233 от КТ/
При тези договори,
работника трябва да бъде обучен от работодателя, във връзка с изпълняваната
позиция. По време на обучението, служителя получава заплата за своята заетост,
която не трябва да бъде по – малко от 90 % от минималната заплата.
В някой случай е
необходимо служителя да бъде подложен на изпит, за да удостовери пред
работодателя какви знания е получил. Работника има право на платен отпуск за
подготовка и явяване на изпит, като
работодателя определя размера, но не по –малко от дванадесет работни дни. В
случаите, когато служителя не вземе изпита веднага, има право да ползва
неплатен отпуск, който се признава за трудов стаж, в размер на 12 работни дни.
Обучението не може да продължи повече от шест месеца и работника се задължава
да не напуска настоящата си работа, в срок до три години. Ако някоя от страните
не спази задълженията си по горния договор, дължи на другата обезщетение. При
положение, че работодателят не е спазил уговорките в текста на документа, дължи
на работника едно брутно възнаграждение за времето, през служителя не е бил
допуснат до работа. Ако работника не спази елементите на горните договори,
например преждевременно напускане или друго нарушение, дължи на работодателя
обезщетение в размер направеното вложение, но не повече от трикратния размер на
минималната работна заплата за съответната година.
3.
Договор за повишаване на квалификацията/чл.234 чл.235, чл.236 от КТ/
Ако работодателят
желае негов служител да повиши нивото на знанията си, които са тясно свързани с
извършваната от него работа, се сключва този договор. Независимо, че този вид
договор е указан в КТ, той не е трудов, а вид облигационен. Може да се сключи
само, ако има наличие на трудово правоотношение. За разлика от Договора за
ученичество, при този за повишаване на квалификацията правата и задълженията на
страните се изпълняват извън трудовото правоотношение.